Развитието на човешките ресурси неусетно и категорично стана условие за успешна икономическа, социална и житейска адаптация. Това обяснява важността на въпросите, които се отнасят и са свързани с това развитие. На преден план излезе значимостта на уменията, способностите, компетенциите и може би най-важното – мотивацията за приложението им в целенасочена дейност. Образованието и обучението получиха нова оценка и сякаш най-сетне се изкачиха на заслужено място сред приоритетите на политиката, заедно с чисто икономическите и социални инструменти. Човешкият капитал, в качеството си на основен капитал в Икономиката на знанието, е изправен пред най-голямото
предизвикателство за оцеляването си – необходимостта да променя непрекъснато капацитета, знанията и уменията си, за да се адаптира и да оцелее икономически и социално.