Ако лидерството и управлението на човешките ресурси схващат като своя мисия ефективното функциониране на хората като елемент на организационната система, съчетано с тяхното усещане за удов­ле­тво­реност, те би трябвало да отчитат най-малкото няколко „неор­то­док­сални“, но вече достатъчно убедително доказани, човешки осо­бе­но­сти.

Хората са различни до степен на индивидуална уникалност, т.е. установените принципи и закономерности се проявяват с различна интензивност и форми във всеки конкретен случай, но това в същото време не ги прави ни най-малко подлежащи на недооценка или игнориране.

Може би най-важната идея, защитавана и доказвана на страниците на тази книга, е, че връзката между разума и емоциите не е такава, каквато се е смятало хилядолетия, и емоциите на човека имат далеч по-голяма роля при изборите, решенията и поведенията, отколкото сме склонни да мислим.