Подходите към изграждането и функционирането на системите за управленски контрол в организациите представляват проявление на представите за същността и предназначението на контрола като функция на управлението. В този смисъл общото разбиране за контрола като функция на управлението представлява необходима основа на познанията за системите за управленски контрол. Това разбиране има своите исторически и концептуални особености, които по различен начин намират израз в управленската практика. Същевременно самите системи за управленски контрол имат своя необходима вътрешна структура и логика на развитие, представляват относително самостоятелен предмет на изучаване и управление.