Основната теза, доказвана в монографията, е, че социалните неравенства са сравнително тесен социален феномен, който се основава на субектни отношения, изразява се в статусни/престижни йерархии и има за свое съдържание делението на хората/актьорите на висши и низши. Неравенствата отразяват вертикалното измерение на социалното пространство, което е едномерно и може още да се нарече измерение (ос) на социалното йерархизиране. То е тясно свързано с хоризонталното измерение на социалното пространство, което се основава на разделението на труда и се изгражда от обектни отношения (икономически, политически, правни и пр.). Хоризонталното измерение (ос) може да се нарече измерение на социалната диференциация. То е многомерно и отразява различията между хората, породени от начина, по който участват в обществения процес.