Природата и човекът са изградили през вековете здрава и продуктивна връзка. Според определението на академик Матеев1 природата се трансформира с човешка намеса в готов продукт посредством технологични операции. Тази дейност се материализира в пространството на конкретна територия. Същевременно жизнените и трудовите процеси протичат в рамките на времето и пространството. Следователно бихме могли да заключим, че социално-икономическото и екологичното развитие имат своите пространствени характеристики. А както знаем, територията на всяка държава се разделя на съответните териториални общности, в чиито рамки се случват всички процеси на икономическото развитие. От такава гледна точка за възпроизводството на общностите трябва да се осигурят нормални условия в тях и съответната свързаност между отделните региони. Нещо повече, регионалните измерения на териториалното развитие се задават от фактори като регионалната деконцентрация, регионалната релокализация, намаляването на пространствената тежест на големите градски центрове, транспортните разходи, създаването и трансфера на знание, икономическата свързаност, електронното управление и човешкия капитал.