Изпирането на пари в световен мащаб и във времево отношение съществува много отдавна, преди да получи своята легална дефиниция. То е може би едно от най-старите противоправни деяния, като данни за това явление съществуват от преди 2000 години пр.Хр., когато китайските търговци укриват печалбата си от тогавашните управници, за да не им я вземат, след което я пренасочвали и инвестирали в други райони на Китай, а в някои случаи я изкарвали извън страната . Според британския автор Джон Мадингер ранна форма на изпиране на пари представлявали действията на пиратите през Средновековието, като придобитите по престъпен начин богатства били трансформирани чрез купуване на стоки в различни пристанища или чрез пренасянето им в далечни страни.

В началото на ХХ век, с появата и развитието на трансграничната престъпност и международната търговия, изпирането на пари получава все по-широк международен характер . Възникването на термина „пране на пари“, се свързва с факта, че незаконните или така наречени „мръсни“ пари се вкарват в цикъл от сделки, или се „перат“, и по този начин те излизат чисти от другата страна като законни или „чисти“ пари.

В позитивното право институтът на „мерките срещу изпиране на пари“  възниква сравнително не отдавна. Изпирането на пари като престъпление привлече внимание през 80-те години на миналия век, в контекста на трафика на наркотични вещества.

В съвременната ера, с развитието на обществено-икономическите отношения и финансовите  системи на европейските държави, заплахата от вредните последици на това  сложно явление нараства значително. Разрастването на изпирането на пари в международен аспект оказва пряко и непосредствено влияние върху организираната престъпност, а развитието на престъпността оказва своето въздействие и по отношение на изпирането на пари. Така се  получава  затворен кръг между явленията разрастване на организираната престъпност – изпиране на пари – организирана престъпност. Когато става въпрос за изпиране на пари и въздействието му върху разрастването на престъпната дейност, неговото най-съществено отражение е по отношение на трафика на наркотици.