Съществена черта на нашата съвременност са разширяването и задълбочаването на международните отношения. Те се обуславят от нарастващото използване на международното разделение на труда и от необходимостта от съгласувано решаване на стоящите пред човечеството глобални проблеми, каквито са проблемите за осигуряване на енергетични ресурси, за опазване на околната среда, за усвояване на Световния океан, на Космоса и други, както и от настъпилото намаляване на международното напрежение, след като в края на 80-те години на ХХ век бяха преодолени последиците от Студената война.
В процеса на международното сътрудничество възникват и се развиват две основни категории обществени отношения, които имат различен предмет и правна природа и които изискват различно правно уреждане. Към първата категория се отнасят отношенията, които се развиват между държавите като суверенни участнички в международната общност. Такива са отношенията, които се установяват между Република България и други държави по многостранни и двустранни международни договори за учредяване на междудържавна организация, за международно сътрудничество в политическата, икономическата, социалната, културната и други области. Обществените отношения от тази първа категория имат за предмет общодържавни интереси и са междудържавни отношения. Те се уреждат от международното публично право, чийто субекти са държавите, създадените от тях международни организации, нации и народи, които се борят за осъществяване на правото на самоопределяне, както и някои държавоподобни образувания
.