Установяването на дипломатически отношения и формализирането на външноикономическите връзки на България с ЕО/ЕС откриват пред страната възможността да разполага с гарантиран източник на допълнителен – екзогенен и безвъзмезден (само в строго определен аспект) за националната икономика – финансов ресурс от бюджета на Общността. С официалното откриване на процедурата по преговорите за членство (1999 г.) и особено след формалното присъединяване на България към ЕС (01.01.2007 г.) тази възможност придоби по-големи мащаби и нови измерения. Междувременно в България, макар и с известен лаг във времето, тази възможност получи широк обществен отглас, превръщайки се в една от най-коментираните, редовно присъстващи в дневния ред на обществото теми. Разбира се, в това няма нищо необичайно, съдейки по практиката на страните с по-богат (в исторически аспект) опит в тази област.

По-различното, а до известна степен и специфично за България, е обстоятелството, че дискусиите по темата вече повече от дванадесет години се водят на основата на тези, аргументирани в практиката на други държави, преобладаващата част от които се характеризират с коренно различен режим на социално-икономическо и културно развитие през втората половина на ХХ век спрямо този на България. Нещо повече, въпреки че програмният период на ЕС за времето 2007 – 2013 г. е към своя край и вече усилено се работи по перспективата за 2014 – 2020 г., предметът на политическите дебати и публичните дискусии в България по темата „европейски фондове“ свидетелства за отсъствие все още на цялостна оценка за потенциала на възможността България да ползва финансов ресурс от определена група фондове на ЕС.