Настоящата книга разглежда въпросите на традиционните знания като нов обект на интелектуална собственост.

Първа глава изследва обхвата и структурата на обектите в системата на интелектуалната собственост и мястото на традиционните знания в нея. Втора глава е посветена на същностните характеристики на обекта традиционни знания. Той е разгледан като системен обект, включващ две подсистеми. Първата е свързана с традиционните знания в областта на генетичните ресурси, а втората – в областта на народното художествено творчество. Изведени са и отделните елементи на тези две подсистеми, като са очертани техните специфики.

В трета глава се изследва наличието на икономически потенциал на традиционните знания в тяхното цяло и по подсистеми, формите на проявление на този потенциал и тяхната трансформация от една в друга форма вътре и извън общността на произход на знанията.

Четвърта и пета глава са посветени на управлението на икономическата реализация на традиционните знания в техните две подсистеми. Съответно – на генетичните ресурси в четвърта глава и на народното художествено творчество в глава пета.

Послесловът ориентира читателя за новите тенденции в международната и националната политика в областта на традиционните знания.

Фактът, че традиционните знания са нов обект на интелектуалната собственост, до голяма степен предопределя почти пълната липса у нас на изследвания по отношение на него. Това е и причината да са налице твърде много дискусионни моменти между специалистите не само у нас, но и в света. Такива присъстват и в настоящия труд.

Книгата е предназначена за научните работници и специалистите в областта на интелектуалната собственост, за обучаващите се по интелектуална собственост, в частност за студентите от специалност Интелектуална собственост, магистърска степен в УНСС, както и за по-широк кръг специалисти в областта на културата и биотехнологиите.