Извършващите се днес в много страни, включително и в България, динамични промени в системите на централната и местната власт представляват макропромяна, която се нуждае от ефективно управление. Реформата в публичния сектор за децентрализация на услуги, дейности и правомощия започна през 2003 г. с прехвърляне на правомощия и ресурси от централна власт към общините, като засяга преди всичко финансовата област. Финансовата независимост се определя като главно условие за развитие на общините в прехода към пазарна икономика. Разпределянето на услугите, предоставяни от публичните органи, както и на свързаните с тях правомощия и ресурси, се базират на принципа на субсидиарност. Това означава при равни показатели за ефективност услугите да се предоставят от институцията, която е близо до хората. Въпреки утвърждаването на общините като автономни социални общности, този процес е спъван от редица трудности, произтичащи от това, че страната не е излязла напълно от централно-плановото си управление. В контекста на общата насока на промени в публичния сектор, мерките за реформи в рамките на централна – местна власт следва да включват прехвърляне на управленски и финансови правомощия от държавата към общините и засилване на политическите форми на децентрализация чрез увеличаване на участието на населението при вземане на местни решения и частичен контрол върху дейностите на общините.