Сред икономистите има широк консенсус за това, че предприемачеството e силен двигател на икономическото развитие и икономическия растеж. То е мощен икономически фактор (Kuratko, 2017), а въздействието му върху развитието и растежа е значително (Holcombe, 1998; OECD, 1998, 2008; Dejardin, 2000; Ács & Storey, 2004; Ács, 2006). Предприемачеството оказва влияние върху икономическото развитие по различни начини. Като агенти на икономическата промяна предприемачите внасят динамика в стопанството, като преодоляват предизвикателствата пред обществата и предлагат подобрения на пазара (Schumpeter, 1934). Те създават заетост, доходи и богатство, градят стратегии и засилват конкуренцията, поемат рисковете от стартирането и правенето на бизнес. Предприемачите инициират и конституират промени в структурата на бизнеса и икономиката, а тези промени съпътстват и насърчават растежа (Hisrich & Peters, 1995).
Предприемачеството и иновациите са взаимосвързани. Предприемаческата активност е двигател на производителността и иновациите. Иновациите от своя страна подтикват развитието на предприемачеството. Чрез предприемачеството иновациите достигат до клиентите. В контекста на бизнеса двете концепции – за предприемачеството и за иновациите, са свързани теоретично в началото на ХХ век. Предприемачът е новаторът, който променя пазарите чрез осъществяването на нови комбинации – от предлагането на нов продукт или ново качество на съществуващ продукт, през въвеждането на нов метод за производство, създаването на нова организация в дадена индустрия, откриването на нов пазар, до завладяването на нов източник за доставка на нови материали или части (Schumpeter, 1934). Тази динамична и синергична връзка между предприемачеството и иновациите води до нови възможности, до нови начини на функциониране и в крайна сметка до ново пазарно равновесие.