Стандартната икономическа парадигма или неокласическата икономическа парадигма като свое основно положение възприема, че човешките действия целят оптимизиране на полезността и от там се възприема и основното положение за рационалното поведение на homo economicus (икономическия човек) и максимизирането на полезността на неговите действия. Стандартната икономическа парадигма не успява да отрази психологическата и емоционалната сложност при вземането на решения от човешките индивиди. Не успява да обясни достатъчно добре и ясно защо homo economicus не винаги е рационален и защо той не успява винаги да постигне максимизиране на полезността, действайки в условията на пазарна икономика, чийто предикат са ограничените ресурси и от там и необходимостта от максимизиране на полезността. Стандартната икономическа парадигма не успява да вземе под внимание интердисциплинарната сложност на живия живот, психологията на индивида и груповите решения, извършвани от икономическия човек. Случващото се в живия живот показва, че човешките решения се отклоняват от елегантните нормативни икономически модели на стандартната икономика. Именно според тези нормативни модели, ние хората би следвало да бъдем винаги с хладно сърце и ум, рационални, пресметливи и нашите разсъждения да водят задължително към оптимизация и максимизация на полезността. Но всъщност човешките действия показват, че това не е така. Поради това изясняването на причините за отклонението от рационалността и дори тяхното систематично и прогнозируемо отклонение от рационалността при вземане на едно или друго решение в условията на риск и неопределеност, т.е. в областта на икономиката, е изключително важна задача в академичната литература в продължение на много години.