Лицензионната сделка има за цел да осъществи трансфер на права (разрешение) от лице, под чийто законен контрол е един интелектуален ресурс, поради което свободното му използване е забранено (обект на права на интелектуална собственост) или невъзможно (поради ограничаване на достъпа до информацията, която не е известна) към друго лице, което да използва този интелектуален ресурс при определени условия, да осъществи трансфер на самия интелектуалния ресурс, обект на контрол, както и трансфер на допълнителни интелектуални и материални ресурси за неговото ефективно използване.

Лицензионната сделка е възможна поради ограничения на свободното използване на стопански ценен интелектуален ресурс. Тези ограничения се изразяват в наличието на права на интелектуална собственост (законови и фактически бариери). Ето защо правата на интелектуална собственост са необходима предпоставка за лицензиране. Ако притежателят на интелектуалния резултат няма контрол върху него, свободното използване би било възможно, а лицензионната сделка не би била необходима.

Същевременно съдържанието и обхватът на правата на интелектуална собственост очертават границите на лицензирането. Всички права на интелектуална собственост имат ограничения на своето съдържание и обхват и отвъд тези ограничения лицензирането не е необходимо по горните съображения. В този смисъл границите на правата на интелектуална собственост са и границите на лицензиране.