В тази монография е поставен въпросът за степента на културалното осъзнаване на младите хора, голяма част от които едновременно навлизат в нови за тях среди като университета и работата в организация. В резултат на това сред тях рязко се повишиха равнището на стрес, раздразнителността, изблиците на гняв, проявите на страх, прикриван зад демонстрация на неоправдано високо самочувствие, прегарянето, ранните разочарования, ожесточи се и междупоколенческото противопоставяне. А в действителност мнозинството от младите хора влизат в университета и/или започват работа на възраст, на която все още не са успели да изградят изцяло своята ценностна система и/или не са развили в достатъчна степен осъзнатия начин на мислене, ориентирано към усвояване предимно на практики. Ето защо много от тях се нуждаят от съдействие, за да се научат да правят разлика между познатите им до този момент среди (семейство, училище и други) и новите по-сложни среди, в които попадат или им предстои да навлязат (университет, компания или други) в контекста на изповядваните ценности и убеждения, изпълняваните роли, характера на възникващите взаимоотношения и т.н. Предложен е полезен механизъм – наречен културономика, целящ относително по-плавна адаптация на младите хора към реалния живот в организациите.