Учебникът „Икономика на обществения сектор― е предназначен за студенти, обучавани в икономически специалности от бакалавърски програми, но може да се ползва и от всички, които изучават или имат интерес към тази проблематика. Целта на авторите е да представят в систематизиран вид основните теоретични възгледи за мястото и ролята на обществения сектор в съвременното пазарно стопанство и ролята на държавата за производство и разпределение на колективно потребяваните блага.
Методологична основа на курса е теорията за общественото благосъстояние и неговата оптимизация. Последователността в изложението е подчинена на следната логика: първоначално читателят се въвежда в предметната област, подходите и методологията на учебната дисциплина; представя се спецификата на публичните блага и равновесните модели на техния квазипазар; обосновава се спецификата на публичния избор като начин за постигане на общи решения за създаването и финансирането на публичните блага; разглежда се един от значимите за теорията и практиката в обществения сектор пазарен дефект – външните ефекти (екстерналии) и начините за тяхната интернализация с цел намаляване на загубите на обществено благосъстояние; навлиза се в теорията за ефективните бюджетни решения, чрез които част от ограничените ресурси се пренасочват от частния към обществения сектор; проследяват се каналите за превръщане на публичните разходи в блага и услуги, съдействащи за общественото и личното благосъстояние. След това вниманието се насочва към основния източник на приходи в държавния бюджет – данъците. Разгледани са тяхната същност и влияние върху поведението на стопанските субекти. Представени са принципите на изграждане на данъчните системи и някои алтернативи на данъчно облагане. Данъците върху доходите, богатството и потреблението не са разглеждани в детайли като финансови инструменти, а като елементи на една система с микро- и макроикономически измерения. Тяхното въздействие върху поведението на стопанските субекти е пречупено през избора между труд и свободно време, спестяване и капиталообразуване. Традиционно място в изложението на тази материя заемат въпросите за оптималното данъчно облагане и равновесните модели за неговото постигане. Последните две глави са посветени на теорията и практиката на фискалната децентрализация и ефективните механизми за доставяне на местни публични блага.