Мрежовата икономика изисква повече, от когато и да било, използването на науката като средство за конструиране и утвърждаване на нов социален опит, съответстващ на целите на динамично развиващата се икономика. Очевидно е, че това е свързано не само с интензивното оползотворяване на съществуващия фонд от знания, но и с начина, по който се осигурява прирастът на тези знания. От значение са и механизмите, чрез които сe гарантират нови знания в самия фонд на научните открития, а оттук и измененията в техниката и технологиите.
Реално погледнато, знанието за природата и всичко останало е съсредоточено в света на явленията. Когато човекът осъзнава този факт и придобива средство да вникне в природните явления, той в действителност осъществява най-дълбоките и всеобхватни революции в познавателната си дейност. Може да се каже, че борбата за овладяването на тайните на света е борба на човека да вникне и да дешифрира микросвета на явленията. В това се състои и мисията на науката, която настойчиво и на широк фронт се стреми да прекрачи прага от макросвета към микросвета на своята предметна област, да дешифрира, овладее и използва загадъчния микросвят, затворен в явленията. Анализът му обаче означава не затваряне или ограничаване на науката в някакви химерни микросветове, а разширяване и изучаване на фундаменталните проблеми на света.