Изследователското поле на настоящия труд е разположено на кръстопътя между проактивни публични политики и бедност. Тези две явления съществуват едновременно във взаимнообуславяща се противоречивост и активно развитие. Това предизвикателство породи интереса ми към проучване на възможностите, чрез които държавите целенасочено могат да подобряват положението на своите граждани в краткосрочна и дългосрочна перспектива.

„Бедността“ е категория, която е активно използвана в ежедневието като синоним на скрито лишение. Бидейки възприемано предварително за личен проблем, то е постоянно във фокуса на неизбежен обществен интерес. В разговорния език, обвързвайки битието с „бедност“, възниква естествена асоциация с немотия, оскъдица, беднотия, сиромашия и т.н., като несъзнателно почти винаги се прави връзка с благосъстояние, което е неин антоним. Настоящата монография е опит за изследване на бедността като обществен феномен и в контекста на комплекс от ефективни инструменти за нейното възможно постепенно намаляване като минало (опит), настояще (предизвикателства) и бъдеще (прогноза). Нейното „изкореняване“ си остава все още само плаха надежда.

Тази книга е резултат от дългогодишни авторски усилия за разгадаването на механизма на осъзнаването на функциониращите публични политики в контекста на факторната детерминираност на бедността. В политиките инвестирахме вяра, като акцентът бе поставен върху разпознаването на тяхното място и роля за развитието на образованието (двупосочната връзка между двете явления) с цел нарастването на човешкия капитал като антибедностен фактор. По-късно насочихме анализите си и към съотношенията в комплекса „бедност – здраве“, в т.ч. и към връзката „публични разходи за здравеопазване – продължителност на живота“, еманципирано чрез понятието „здравна бедност“. На онзи етап състоянието на бедността в държавите – членки на Европейския съюз (ЕС), присъстваше фрагментарно – фокусът беше преди всичко върху българската теория и практика. Тези аспектни разработки са емоционалната основа на идеята за настоящия труд с поставянето в центъра на изследването на държавните интервенции в ЕС и техния потенциал за осигуряване на по-добър живот за населението във всяка приобщена към Общността страна. След като се установи наличието на силна връзка между степен на завършено образование (или липсата на такова) и бедност и как здравето на хората следва траекторията на техния икономически и социален статус, се пристъпи към задълбочен теоретичен анализ на това комплексно явление в контекста на развитието на публичното управление през настоящия век. Всички тези „търсения“ насочиха вниманието ни към публичните политики като инструмент за обществено управление на съвременните демокрации, в т.ч. и към изработването на механизъм за измерване на двустранната връзка „проактивни политики – бедност“ (на база обхватни и дълбочинни обстоятелствени доказателства), който е основа за генериране на съвременни мерки за регулиране равнището на недопотребление/недостиг в страните от ЕС. В процеса на работа се открои ключовата характеристика на тези политики – поглед към „бъдещето“, което провокира използването на проактивността като протагонист в изследването.