Глобализацията е често използвано определение за процес, при който свободното движение на стоки, услуги, нематериални активи, хора и капитали придобива устойчив характер и свързва отделните национални стопанства в планетарен мащаб, образувайки нова социална система от най-висок порядък. Новите съобщителни връзки между различните страни, подобряването и усъвършенстването на видовете транспорт, използването на космическите съоръжения и интернет, революцията в информатиката допринасят за това развитие, като снижават съществено разходите за транспорт и съобщения. Намалените логистични разходи от своя страна логично водят до засилена конкуренция – макар географията да остава главният фактор, определящ обемите и направленията на търговските потоци, ролята ѝ намалява относително, особено при стоките с по-голяма добавена стойност. В хода на глобализацията повечето национални стопанства получават нова специализация в международното разпределение на труда. От друга страна, растат разходите за научноизследователска и развойна дейност (НИРД), чието покриване изисква големи производствени обеми, търсещи пласмент на по-голям и по възможност световен пазар. Скъсяването на жизнения цикъл на стоките също изисква разширяване на пазара като компенсация. Достигането на технологична зрялост и високо качество при много стоки удължава времето за тяхната подмяна, намалява по този начин оборота и налага на производителя същото решение.