Обект на изследването в настоящата монография е лизингът като икономическа, правна и счетоводна категория. При написването на труда счетоводната интерпретация на лизинга се основава на по-подробното изясняване на неговата икономическа и правна характеристика, като са изведени основните му черти в сравнение с другите форми на финансиране на инвестиционната дейност на предприятията от стопанския сектор.

Предмет на изследването е използването на лизинга в стопанската практика и неговото счетоводно третиране в зависимост от възприетите подходи на определен етап от икономическото развитие в условията на пазарно стопанство.

В монографията се обосновава тезата, че най-подходящ счетоводен подход за лизинга е този, при който в максимална степен се отразяват целта и икономическата същност на лизинга и от теоретико-методологичен аспект се откроява подходът на рисковете и изгодите.