Настоящата работа си поставя за цел да изследва няколко системни политикономически следствия от разгръщането на технологичните революции, и особено техните проявления в резултат на Третата и Четвъртата индустриална революция. Изследването е основано на три основни тези.
Първата теза е, че развитието на пазарните икономики на капитализма от края на Средновековието е свързано с въвеждането на нови технологии и нови производства. Въвеждането на нови технологии има системни следствия не само за икономиката, но и за политиката, образованието, науката и всички останали подсистеми, чиято трансформация променя цялата социална система.
Втората теза е, че въвеждането на нови технологии и производства има цикличен характер. То може да става сравнително бавно и постепенно, без значими системни промени, а печалба и конкурентно предимство да се постигат чрез множество други средства – цена на труда, откриване на нови пазари, реклама, брандинг, маркетинг, войни, промени в организацията на производствения процес. Може и да се ускорява чрез качествен скок и индустриални революции. Тогава промените в технологиите засягат целия икономически цикъл на възпроизводството – производство, размяна, разпределение, потребление и са свързани с промени в четири групи технологии – производствени, енергийни, информационно-комуникационни и транспортни. Според най-разпространената класификация човечеството преминава от средата на ХVIII век до наши дни четири индустриални или технологични революции.
Третата теза е, че иновациите в технологиите, икономиката, науката, образованието постепеннно стават все по-значими в пазарната конкуренция. В нея успяват държавите, които по-бързо от останалите въвеждат иновации, което променя техния статус в световната геоикономическа и геополитическа система. Днес успяват обществата и държавите, които въвличат повече хора и институции в ускоряването на иновациите и променят постоянно всички социални системи на основата на дигиталните технологии и биотехнологиите.