Видно от самото му заглавие „Митове и Реалност: есета за агресията, социопатията, радикализацията, исляма и тероризма“ настоящият авторски труд по своята форма е сборник от есета, тематично обособени в четири големи групи. Те са подчинени на единна логика – да се потърси отговор на въпросите, свързани с генезиса на вътревидовата агресия при човека и със същността на понятия, с които политици, медии и лица с претенции за експертност в съвремието ни подчертано злоупотребяват. Става дума най-вече за т.нар. „радикализация“ и „тероризъм“. Затова и с оглед постигане на терминологична прецизност от гледна точка на научните канони се акцентира върху критичния прочит на базисни теории, произведения и школи в областта на индивидуалната и социалната психология след 1860 г., вкл. през призмата на медицинската патология и криминологията.

Доколкото в съвременността отделни екстремални действия, свързани с отнемане на човешки живот основно в държави от Западна Европа, се клишират според нас необосновано като „ислямски тероризъм“ и предвид крайно опростенческото разглеждане на исляма, несъмнено плод на липса на базисни знания или на съзнателно игнориране, специално място е отделено на демитологизирането на ширещите се и насаждани и днес неверни представи за него. Естествено става дума само за основни неща в многоликата и противоречива догматика, практика и интерпретации на единствената световна религия, която буквално от зората на съществуването си е и идеология.

Специално място е отделено на противоречията при дефинирането на тероризма и на проблемите при диференциацията на терористичните актове от масовите и серийните убийства, извършвани от социопати или от псевдотерористичните атентати като специфичен вид операции за въздействие на секретни служби. В този контекст е предложен прочит от по-различен ракурс на известни атентати и на тези след 2015 г., вкл. с опит за психопрофилиране на извършителите в рамките на възможното.

Настоящият труд следва да се разглежда като авторово участие в дискусии, по които слагането на точка над „i“ все още изглежда е в неопределеното бъдеще.