Повишаването на устойчивостта и адекватността на пенсионните системи е първостепенна цел на реформите във всички страни, като всяка от тях възприема пенсионен модел, който отговаря в най-оптимална степен на националните особености и икономическите реалности. Макар че в повечето държави реформите целят повишаване на финансовата стабилност на пенсионните модели, този процес е съпроводен от редица трудности, с които страните трябва да се справят. Нарастването на средната продължителност на живота и застаряването на населението, стремежът към по-високи пенсионни доходи, ограничаването на ранното пенсиониране и насърчаване на по-продължителното трудово представяне, предлагането на нови пенсионни продукти, са само част от предизвикателствата, поставени пред съвременните пенсионни системи. България не стои в страни от тези трансформации, а се стреми да отговори на тях своевременно, според своите социални, икономически, демографски и исторически специфики.
Настоящото издание представлява монографичен труд, посветен на някои съществени аспекти на еволюцията на пенсионната система в България. Вниманието е фокусирано върху избрани ключови проблеми при изграждането на съвременен пенсионен модел, гарантиращ сигурност, устойчивост и адекватност на системата, стремейки се да отговори на все по-нарастващите очаквания към него. Актуалният и обобщен поглед върху познатите теоретични концепции за проблемите на пенсионното осигуряване допринася за обогатяването на научната теория и нейното практическо приложение.