Ако има нещо положително във финансовите кризи, това е фактът, че те отприщват огромна по интензитет енергия за промяна. Именно такъв е случаят с Глобалната финансова криза от 2008 г., която заради своя мащаб и разрушителна сила стана повод за всеобхватна реформа на финансовата система. Реформата, проведена в годините след кризата, засегна регулаторната и институционалната рамка на финансовите пазари, като главната цел бе да се премахнат предпоставките за поява на нови подобни кризи и да се укрепи финансовата стабилност.
Обект на настоящата книга е стабилността на финансовата система. Финансовата система се състои от финансови посредници, пазари и пазарни инфраструктури. Тя изпълнява важната икономическа функция да пренасочва средства от стопански субекти (домакинства, фирми и правителства), които имат излишък от тях, към стопански субекти, които изпитват недостиг на такива средства. Алтернативно обяснение за функцията на финансовата система е, че тя създава добавена стойност чрез прехвърляне на активи и вземания между стопанските субекти и във времето, което прави необходимо наличието и поддържането на доверие между лицата, и в качеството на активите. Изпълнявайки тези функции, тя спомага за ефективното преразпределение на капитала в посока на неговото най-продуктивно използване, позволява изглаждане на потреблението във времето, повишава ефективността на икономиката и подобрява икономическото благосъстояние на всички членове на обществото. За да се случва това, е необходимо да се поддържа финансова стабилност.