Регионите заедно с техните прилежащи територии са обект на въздействие при провеждане на регионална и друг вид политика от страна на всяка държава. Съществуват различни класификации по отношение на регионите и техния обхват. Те могат да се изследват от гледна точка на: физически, географски, картографски или топографски характеристики и специфики; политическа власт и управление; културни или езикови особености и идентичност. Във връзка със това те могат да се определят като формални и неформални.
Същественото при изследването на регионите и териториите са общността и формираната социално-икономическа структура, в т.ч. и стопански комплекс. Общността с прилежащата ѝ територия е полето, в което се извършва комуникационният процес, формират се социално-икономически условия, осъществяват се социални и икономически отношения.
Именно затова регионите и регионалните общности са в основата на регионалното развитие. Те са главният обект както на изследване, така и за въздействие. Глобализиращият се свят предполага изграждането на световно информационно общество, което обхваща всички равнища на управление в страните и надинституционалните връзки. В този смисъл регионалните комуникационни мрежи и общности придобиват все по-голямо значение. Същевременно фундаментът на връзката помежду им са именно комуникационните мрежи и свързващите ги канали, управлението на информацията и знанието и комуникацията. Нещо повече, този факт е в пряка връзка с новата концепция за икономика, базирана на знанието, при която като особено важен ресурс се възприема информацията. Затова и управлението на комуникациите, в частност регионалните, и връзките с обществеността придобиват съществена роля. Всъщност както държавата, така и регионалните общности са разновидности на системата. Най-адекватният и точен начин да се анализират регионалните общности, е като се приложи теорията на системите, тъй като регионалната общност е своеобразна социална система.