С теорията за човешкия капитал са свързани значими пробиви в развитието на икономическото познание през втората половина на изминалия двадесети век. Това познание продължава да се разширява и вече предизвиква изменения в концептуален план по основните действащи парадигми в икономическата наука. Тъй като изследванията в тази област имат фундаментален характер, те не отричат постиженията на неокласическия синтез, но го доразвиват и обогатяват, променяйки по този начин вижданията за начина, по който функционира икономическата система при съвременните условия.
По принцип задача на всяка теория, в т.ч. и икономическата, е да прави анализ на фактите. Според класиците това е непрекъснато изменящ се исторически материал, при което новите факти трябва да намерят своето адекватно отражение в съответната научна система. Още от времето на класическия период в развитието на икономическата наука, прилагайки историческия подход, се променят представата, както и критериите за оценката на националното богатство. Нещо повече, самото икономическо познание възниква и като опит да се изследват причините и природата на богатството на една или друга държавна формация. Еволюцията в тази посока през времето е впечатляваща – от парите като субстрат и еманация на богатството в меркантилната система, през земеделския продукт при физиократите, до богатството под формата на стоки при Смит, Рикардо и Маркс.