Целта на автора е да обобщи, систематизира класическите и новите (алтернативни) форми на финансиране на инвестициите в недвижими имоти и да формулира насоки за използване на някои от съвременните форми в българската практика, да отдели специално внимание на ипотечното кредитиране, което при всички случаи остава основен източник за финансиране на инвестициите в недвижими имоти, и да очертае проблемните моменти и възможности за отстраняването им по отношение на условията на функциониране на ипотечната система. Във връзка с поставената цел в монографията се разглежда същността на най-важните понятия, разработват се теоретико-приложни въпроси на финансирането на инвестициите в недвижими имоти, очертават се някои аспекти и параметри на този процес, посочват се слабите страни и се формулират насоки за усъвършенстване. Значително внимание се отделя и на разработването на въпроса за увеличаването на броя на възможните източници за финансиране и тяхното комбиниране (диверсификация на финансирането) с цел намаляване на цената на капитала и оптимизиране на целия процес на финансиране. За целта авторът предлага и модели за разработване на „консултиращи варианти“ за балансиране на елементи от системата на финансирането на инвестициите в недвижими имоти.