Основната теза на настоящата монография е: В България след 1990 г. развитието на паричния сектор е свързано със състоянието на реалната икономика и предпоставя растежа й, въпреки противоречивостта на резултатите през определени периоди. Трансмисията на ефекти от паричния към реалния сектор се влияе освен от чисто пазарни фактори и от провежданата макроикономическа политика, от отвореността на българската икономика и други екзогенни фактори и шокове.

Обект на изследване в книгата е паричният сектор, разгледан като системата от банки на страната – търговски и централна, в тяхната връзка и зависимост с останалите финансови звена – застрахователни, инвестиционни и лизингови дружества, фондова борса, лизингови компании, инвестиционни посредници и др. Акцентът в разработката е поставен основно върху банковата система и БНБ.