Настоящото изследване е разработено въз основа на събрани най-добри практики при опазването на българското културно наследство, анализ на правната уредба в областта на културата и интелектуалната собственост, както и на професионалното мнение на експерти от областта и на автора.

Книгата е плод на научноизследователска разработка по проект на Световната организация за интелектуална собственост на тема: „Най-добри практики при издирването, описването, опазването, популяризирането и дигитализирането на културното наследство.“

Културните особености в тяхното приложение и техники за използване идентифицират всяко общество с определен културно-исторически произход, който представлява техен отличителен знак. Тази отличителност притежава измеримост за членовете на обществото, която може да се представи и под формата на икономическа полезност. Нейната способност да задоволява определени обществени потребности я превръща в икономически ресурс от интерес за бизнеса

Интересът към издирването, описването, опазването и дигитализирането на културното наследство е засилен и от обстоятелството, че като резултат на творческа дейност то представлява интелектуална собственост, представена най-вече като ноу-хау, т.е. знания, умения и опит за това как се прави нещо, и като креативност, оригиналност и уникалност на формата, под която тези знания биват представяни.

Обект на изследването са нормативната законова и подзаконова база от областта на културата, културното наследство и интелектуалната собственост както и практики в тази област.