Тематиката на математическото моделиране в социологията принадлежи към вечно актуалните. От началото на ХХ век до наши дни навлизането на математически методи в социологическите изследвания неравномерно, ускорено или забавено се разширява и задълбочава. Поради различни причини, някои от които ще бъдат засегнати в настоящия материал, използването на математически (нестатистически) методи и особено на математически модели в българската социология е извънредно слабо. Твърде рядко в теоретичните модели, разработвани за социологически изследвания, се включва по-нетривиален математически апарат. Обичайно е обработката на данните от изследванията, с редки изключения, да не надхвърля получаването на едномерни и двумерни статистически разпределения на променливите с прилагане на анализа хи-квадрат. Това прави математико-статистическия анализ, а оттам и неформалния съдържателен анализ на резултатите от изследванията, или повърхностен, или субективно-интуитивен особено що се отнася до изучаването на обществени процеси. Причините за това състояние са различни. На някои от тях се спирам в заключителната глава.
С оглед на това неблагоприятно и за науката, и за практическото приложение състояние авторът на настоящата работа смята, че е необходимо да се внесе известно изясняване на някои методологични положения и методически въпроси на приложението на математически методи в социологията и по-специално на въпросите на математическото моделиране като част от тези методи. На тази цел се посвещава представеният труд.