В хода на историческото си развитие Европейският съюз, признат като уникална по рода си sui generis организация, претърпява множество трансформации, които се отразяват осезаемо върху провежданите от него политики в различните обществени сектори. Този процес намира своето основание в нестихващия стремеж на европейското обединение да се усъвършенства и да постига възможно най-ефективно основните си цели. Освен този вътрешен стремеж съществено въздействие върху процеса на трансформация на Европейския съюз през последните десетилетия и до днес, оказват редица външни фактори и явления. Основните сред тях са усложнените международни отношения, глобализацията, ускореното развитие на научно-технологичния прогрес, киберпрестъпността, измененията в климата, миграционната криза, последиците от финансовата и икономическата криза, световната пандемия от COVID-19. Посочените фактори и явления, по-специално последиците от тях, водят до дълбоки промени в политиките, които Съюзът провежда. По-голяма част от тези промени в историческото развитие на Общността са анализирани от български и чужди учени. Eдна от най-важните политики на Европейския съюз обаче все още не е изследвана задълбочено и обстойно в българската правна доктрина. Това е Общата селскостопанска политика на Европейския съюз.