Настоящият труд си поставя задачата да изследва и анализира въпросите и проблемите, свързани с основното ядро на доктрината за съществените съоръжения, а именно с достъпа до съществено съоръжение, както и с произтичащите от това последици. Необходимостта от това се налага не само поради техния обективен характер, но тя е продиктувана и от постепенната и поетапна интеграция, а вече и пълноправно членство на Република България в Европейския съюз и от свързаните с това изисквания за възприемане и непосредствено прилагане на достиженията на правото на Общността (acquis communautaire). Независимо от ролята, която доктрината за съществените съоръжения изпълнява в развитието на икономическите процеси и в частност в либерализацията и дерегулацията на отделните сектори от икономиката, съществуват достатъчно основания и, по мое мнение, доказателства обусловеният от нейното приложение достъп до такова съоръжение да се разглежда като обособено правно явление, заемащо своето място в механизма на правно регулиране на обществените отношения, възникващи и развиващи се във връзка с осъществяването на стопанска дейност. Съобразно това в настоящия труд достъпът до съществено съоръжение и последиците, които той предизвиква или би могъл да предизвика, са разгледани и анализирани именно от тази позиция, като в обхвата на изложението се акцентира върху няколко основни направления.

Най-съществената част от изложението е посветена на изследване и анализ на въпросите, свързани със същността и характеристиката на субективното право на достъп и на задължението за предоставяне на достъп до съществено съоръжение. Този подход е предопределен и наложен от обстоятелството, че посочените явления изразяват не само един от особено съществените аспекти от същността на самата доктрина за съществените съоръжения, но и представляват значима част от съдържанието на правното явление „достъп до съществено съоръжение“. Освен това те представляват и онези необходими и поради това регламентирани от законодателя правни средства, чиято пълноценна и ефективна реализация от своя страна би създала условията за постигане на целената и желана от него последица от приложението на концепцията за достъпа, а именно създаването и/или насърчаването на ефективна конкуренция на съответния пазар.