Опазването на природата и биоразнообразието е глобален приоритет и предизвикателство от мащаба на изменението на климата (ЕЕА, 2019). Натискът от интензивните земеделски практики върху биоразнообразието в земеделските земи води до продължаваща загуба и деградация на полу-естествените местообитания и земеделските екосистеми в Европа (Bowers & Cheshire, 1983; Howarth, 1990; ЕЕА, 2019; Oppermann et al., 2012). Същевременно, устойчиво стопанисваните земеделски земи при ниски нива на интензивност създават и поддържат множество местообитания на растителни и животински видове с природозащитно значение, което води до формулиране на концепцията за земеделски земи с висока природна стойност (Beaufoy et al., 1994; Bignal &McCracken, 1996). Консервационната наука и практика припознават ролята на земеделските системи с висока природна стойност за опазване на биоразнообразието, успоредно с осъзнаването на необходимостта от въвличането на местните заинтересовани страни в управлението на защитените територии (Norton & Reid, 2013; Perfecto et al., 2009; Stolton, 2010a; Appleton et al., 2014; Bignal &McCracken, 1996).