В света, в който живеем, сме изправени пред редица енигми и предизвикателства. Когато започнах да подготвям настоящата монография, вярвах, че регионалната политика може да бъде същински национален приоритет за България. Смятах, че регионалното развитие може да бъде новият жалон в социално-иконо­ми­чес­кото развитие на България в Европейския съюз. На практика това се оказа трудна работа, защото българските управляващи не само не разбират философията на регионалното развитие, а се оказаха заложници на една остаряла имперска теза за модерно развитие на съвременната държава. Темата за способността да се дефинира философия за държавностно управление е чужда за нашия елит, неговият повик за устройване, наместване и проваляне на добрите идеи създава усещането за неустойчивост на третия проект за българска държавност. От друга страна, битието на регионалиста е да търси решения за по-доброто устройство и планиране на българската територия с нужната качествена и устойчива инфраструктура. Затова съчетанието на визията и неразбирането на същината на проблемите на регионалното развитие ме изправи пред сложната задача да подготвя възможно по-качествен учебник по регионална политика на ЕС. За тези като мен, чието призвание по дух е да са преподаватели, е трудно, когато виждаме как във всяко поколение се губи пламъкът в очите на студентите. Това създава усещането, че духът прави силата, а силата е в онези студенти, които вярват, че могат да променят света или поне България. Затова реших да създам този монографичен труд, който ще е полезен за обучението на младите хора в областта на регионалната наука.