Анализът „разходи – ползи” е практическа техника (съвкупност от подходи, методи и процедури) за анализ, оценка и избор на инвестиционни проекти. В зависимост от критериите за атрактивност и гледната точка различаваме:

• финансов анализ „разходи – ползи”;
• икономически анализ „разходи – ползи”;
• социален анализ „разходи – ползи”.

При финансовия анализ „разходи – ползи” критерият за оценка на разглежданите проекти е ефективност, а гледната точка – на собственика (инвеститора) на проекта. Финансовият анализ „разходи – ползи” се прилага (основно, но не само) в частния (пазарен) сектор на стопанството.

Когато критерият за оценка на проекти е (също) ефективност, но гледната точка в анализа е не (само) на собственика (инвеститора), а на обществото като цяло (националната икономика), говорим за икономически анализ „разходи – ползи”. Приложно поле на икономическия анализ „разходи – ползи” е публичният сектор на стопанството.

Накрая, ако към критерия за ефективност добавим още един (допълнителен) критерий в анализа и оценката на проекти – критерий за справедливост, икономическият анализ „разходи – ползи” прераства в социален анализ „разходи – ползи”.

Настоящата монография е посветена на теорията и методологията на икономическия анализ „разходи – ползи” – техника за вземане на инвестиционни решения в публичния сектор на съвременното стопанство.

Развитият свят познава и използва икономическия анализ „разходи – ползи” повече от 100 години. Според аналите на историята за първи път тази техника е приложена през 1900 г. от Инженерния корпус на американската армия за анализ и оценка на алтернативни проекти за използване на водните ресурси. Скоро след това много други страни започват да прилагат техниката на анализа „разходи – ползи”. Само за няколко десетилетия от спорадично и случайно мероприятие икономическият анализ „разходи – ползи” се превръща в регулярен задължителен тест за всички инвестиционни проекти в публичния сектор на стопанството. Натрупват се нови знания и умения в проблемната област, теоретичният фундамент укрепва, методологията се развива и усъвършенства. В края на XX в. приложното поле на техниката на анализа „разходи – ползи” се разширява и постепенно обхваща (почти) всички дела на публичната власт, в т.ч. нормотворческия процес (т.нар. оценка на въздействието).

Днес, в зората на третото хилядолетие, икономическият анализ „разходи – ползи” е класически инструмент за рационализиране на публичния сектор и повишаване на общественото благосъстояние в много страни по света. У нас тази техника придоби актуалност след 01.01.2007 г., когато Република България стана пълноправен член на Европейския съюз.