В страна, където интересът към политиката е по-голям, отколкото към икономиката, е напълно естествено тя да бъде обречена на икономическо изоставане. И това е така, защото при такава ситуация социалната енергия на обществото лакомо се поглъща от политическата сфера. В нея обаче императивно властват такива явления, каквито са политизирането, демагогията, популизмът и партизанщината. Но при подобно положение, на по-заден план и с второстепенно значение, остават стремежите на хората към икономическата рационалност, далновидност и предприемчивост. А те, както е известно, са от съществено значение за икономическата култура на дадено общество. Тя пък е фундаменталната предпоставка за неговото успешно развитие и съвременен напредък. Тъкмо поради това един от водещите социолози и ерудити на нашето съвремие – Даниел Бел, ще твърди, че отношението „между социално-икономическата структура на една цивилизация и нейната култура е може би най-сложният от всички проблеми, с които социологът се сблъсква“.