Обикновено познанията за различните контролни системи, в т.ч. за финансовия контрол, са твърде прагматично ориентирани. Нерядко те се свеждат преобладаващо или даже единствено до устройствените и процесуалните аспекти на дейността на различните контролни органи и институции – данъчни, бюджетни, митнически и др., които се регламентират в законодателството. Тези прагматични познания, разбира се, са изключително важни, защото без тях практическата контролна дейност е невъзможна. Те обаче не са достатъчни. Необходими са по-дълбоки познания за същността на контрола и на финансовия контрол, за техните закономерности и вътрешна логика на развитие. Без това практическата контролна дейност и законодателството, което я регламентира, са обречени на конюнктурност, лъкатушения и напредък само по метода на пробите и грешките.