Оценките за пазара като ценностно решение на проблема с производството и разпределението на благата се движат от „осанна“ до „разпни го“. От една страна, е налице не само разширение на географията на пазара, но и навлизането му като регулатор в извъникономически обществено значими дейности. Трудно би могло да се прогнозира докъде могат да се разширят дейностните граници на пазара. Теоретично в тях могат да попаднат всички обществено значими дейности и пазарните размени да се превърнат в основен механизъм за интеграция в обществото. Подобна голяма трансформация към настоящия момент изглежда утопична. От друга страна, пазарът е подложен на нестихваща критика и определян като един от виновниците за драматичните социални неравенства, за икономическите и екологичните кризи, за комерсализацията на отношенията между хората и превръщането на парите в основен мотиватор за човешката дейност. По същество това са и оценки за практическото реализиране на една от основните му ценности – свободата на пазарния актьор да прави свободни избори, да открива собствения си интерес и да се стреми към неговата реализация.